Постинг
08.09.2011 20:42 -
Ти
Понякога спирам да виждам с очите си. Затварям ги и мълча. Отпускам длани и не мисля...Оставям тишината да ме води...някъде далеч. Тя се придвижва бавно и наивно спуска пъстър воал от спомени над мен. Цветове и сенки заиграват в съзнанието ми...жълто и кафяво...червено и оранжево. Те сплитат мрежа от от преживяни моменти - нежни целувки, топли очи, тайни докосвания, скрити думи...горещи усни, търсещи се в безкрая....и много любов....
Вълнообразно
Няма коментари
